Ревю на "Слънчеви лъчи в мрака" от Изабел

Здравейте! Добре дошли в нов блог пост. Отдавна не съм качвала ревюта на книги тук, просто нямам време да го правя често.

Днес искам да ви представя книгата на Изабел - "Слънчеви лъчи в мрака".

Пуснах ревю за нея в инстаграм, но тук искам да обсъдим по-подробно темите, които Изи засяга в книгата.

Ревю в инстаграм: https://www.instagram.com/p/CysaKAqIXxP/?utm_source=ig_web_copy_link&igshid=MzRlODBiNWFlZA==

Книгата е малка, но определено ще ви накара да се замислите за доста неща.

Ще ви предам няколко от темите и посланията в книгата, за да придобиете представа каква е тематиката без да ви издавам всичко.

Започваме с темата за менталното здраве. Ако следите Изи в социалните мрежи, може би вече знаете, че тя много се интересува от нея и я споменава винаги като нещо много важно. И така трябва да бъде. Много хора нараняват другите, просто защото те самите са наранени. Никой не ни учи в училище, как да се справяме с тежките моменти. Хората могат да бъдат жестоки едни към други, без дори да го осъзнават. В днешно време хейтът и просташкото поведение са на мода, те те правят силен и значим в очите на другите. А не трябва да бъде така. Готино е да ти пука, готино е да си мил, готино е да бъдеш ЧОВЕК.

Никога не знаете какво се случва в живота на другите. Може би изглеждат щастливи и весели, но депресията невинаги си личи. Може да ви изглеждат уверени и с много приятели, но отвътре да са тревожни и съсипани. Невинаги можем да разберем как се чувства един човек, освен ако той не ни каже.

Все повече млади хора имат проблеми с менталното здраве, защото всеки избира да съди, а не да разбере. Не си позволявайте да коментирате тялото, живота или дрехите на човек. Няма как да знаете защо човек е такъв. Всъщност, в повечето случаи, дори не ви засяга какъв наистина е някой. Понякога животът не оставя друг избор, освен този. Мислете, преди да говорите (повечето хора не го правят и си личи).

Потърсете помощ. Няма как да се справите с всичко сами. Не е срамно да ходиш на психолог, както споменава в книгата си Изи. Срамно е, че има хора, на които им личи, че имат такава нужда и не ходят, а вместо това нараняват другите и себе си. Говорете за проблемите си с близките си. Те винаги ще ви разберат, а дори и да не ви, винаги е по-добре да си излееш мъката, пред това да го държиш в себе си. Излекувайте се от всичко онова, което ви прави озлобени и мрачни към света.

Всички живеем за първи път на тази земя. Нормално е да се проваляме и да грешим - всичко това ни прави хора.

Отървете се от "гнилите ябълки". Изхвърлете всички хора, които не ви носят светлина и щастие. Само така ще направите място за нови истински хора. Винаги е по-добре да имаш малко, но истинки приятели, пред това да имаш много, но все предатели.

Прощавайте си. За грешните неща, които сте казали и за грешните решения, които сте взели. Цял живот ще живеете само с един човек - самите вие. Ако не харесвате този човек променете го, винаги имате тази възможност.

Не живейте за "хорското мнение". Вие живеете своя живот. Никой няма право да ви казва какво да правите. Винаги ще има хора, които няма да ви харесват каквото и да правите. И такива, които ще ви подкрепят независимо от всичко. Фокусирайте се над тях.

Никога няма да бъдете щастливи, ако се опитвате да убедите хората, за това какви наистина сте. Тези, които искат да видят само лошото у вас, ще видят само него. Нека ви съдят, нека ви мразят. Техните думи за вас са отражение на самите ТЯХ. Всичко онова, което мразят у вас - нямат у себе си. Никой щастлив човек не се занимава да обсъжда чуждите животи. Никой щастлив човек не се подиграва и присмива на другите. Щастливите хора са толкова фокусирани в своя живот, че нямат време да се вглеждат и съдят другите.

Бъдете човек, за който един ден близките ви ще си спомнят само с хубави неща.

Има твърде много зло по света, затова изберете доброто и никога няма да съжалявате. Дръжте се добре, дори с най-злобните хора, защото те не познават доброто.

Това ревю беше малко по-различно от другите, но самата книга наистина те кара да се замислиш и да изразиш своето мнение.

Прочетете я и отговорете на въпросите в нея. Ще ви помогнат да опознаете себе си по-добре.

Оставям ви един, който да обмислите, а другите ще намерите на този линк : https://www.ciela.com/sl-nchevi-l-chi-v-mraka.html

Ако 10-годишното ми аз ме види сега, за какво ще се гордее с мен?

Този пост не е спонсориран, мнението е изцяло мое!

Благодаря на Сиела за книгата.

Ако постът ви е харесал оставете ❤️ и коментирайте. Абонирайте се за блога, като попълнете формуляра в раздел Абонирай се.