Здравейте, и добре дошли в нов блог пост! Днес темата ни е "Сумрак" от Пенелъпи Дъглас. На български я издават "Сиела".
Анотация:
Емъри
„Блекчърч“ е слух. Изолирано имение, където богаташи и политици затварят синовете си, когато се провинят. Такива като Уил Грейсън, който винаги е бил див, безразсъден и непочтителен. А семейството му, начело с дядо му – сенатора, не може да си позволи още публични скандали.
Не че последното му провинение беше изцяло по негова вина. Никой дори не подозираше, че златното момче на клана Грейсън може да има нещо общо с тихо и кротко момиче като мен. Ала той обичаше да ме закача, когато никой не гледа – а аз знаех, че сърцето му е нежно. И че може да ме защити от всичко.
Всъщност той има пълно право да ме мрази. Всичко отиде по дяволите заради мен.
Онази Нощ на Дявола. Записите. Арестите. Затвора. Всичко.
И не съжалявам за нищо.
Уил
Затворът не може да ми стори нищо. Когато те заключат в клетка, всъщност ти дават свободата да се държиш като животното, за което те мислят. И да използваш заблудите им в своя полза.
Чакам. Планирам. А с новата глутница вълци на моя страна отмъщението е въпрос на време.
Това, което не очаквах и не планирах, беше появата ѝ. Не знам кой я e довел в „Блекчърч“ и защо са я зарязали с нас, но мога да усетя присъствието ѝ навсякъде. Емъри, най-големият ми враг, е тук. Затворена с мен и още четири опасни звяра. Аз съм само един от проблемите ѝ.
Но мога да бъда и спасение…
Ако коленичи в сумрака и ми се помоли.
Моето мнение:
Тази поредица бързо се превърна в една от най-любимите ми. Уил ми беше един от любимците още от предишните книги. В неговата книга определено виждаме интинската му същност. Той е смятан "най-безобидният" конник, но зад щастливата му физиономия се крият мрачни тайни. Уил винаги се е чувствал някак самотен и пренебрегнат - от семейството си, приятелите и най-вече от любимата си - Емъри Скот. Определено мога да го опиша с песента The archer на Тейлър Суифт 🤭 (простете ми, че имам песен на Тейлър за всеки любим книжен герой).
Емъри Скот е затворено момиче, което няма приятели. Мечтата й е да замине да учи архитектура и да избяга завинаги от Тъндър Бей. Когато среща Уил, обаче всичко се преобръща с главата надолу. Той е решен, че ще я има. Уил е слънцето, а Еми - луната. Той е общителен и би се жертвал за приятелите си, а Еми е самотна и изгубена. Две пълни противоположности, които се допълват перфектно.
Всяка глава е от различна перспектива - минало или настояще, или Уил или Еми. Така наистина можем да се насладим на историята, като научим всички подробности.
Много ми хареса и това, че виждаме и другите герои от предишните книги. Всички книги се допълват по перфектен начин. Няма как да не харесате всички герои, ако прочетете всички книги. Тази поредица ми е любима, точно защото всички осем главни герои са едно голямо семейство и се подкрепят. На вид богати и разглезени хлапета, но зад всеки един от тях се крие трагична история. Пенелъпи Дъглас е успяла да създаде перфектната история, която всеки почитател на жанра ще оцени. Всяко действие на героите има обяснение. Определно поредицата не е за всеки и не всички биха разбрали смисъла зад нея. Секс сцените са това, с което тази поредица гръмна, но героите са много дълбоки и истински. Беше ми много интерсено да науча историята на всеки един от тях. Като обобщение мога да ви споделя, че любимата ми двойка са Деймън и Уинтър, но Уил и Еми са на второ място. Определно няма да забравя всички приключения на групата и с нетърпение очаквам новелата с допълнителни истории.
🙌🏻 Трябва ви предупредя, че както тази, така и другите книги от поредицата са за 18+, така че не бих ви съветвала да ги четете, ако сте по-млади. В тази книга тригър уорнингите са: физическо и вербално насилие, убийство, удушаване,
умишлен палеж, изнасилване, употреба на накротици и алкохол, секс сцени.
Съгласна съм че поредицата стана популярна заради секса, но всъщност на мен ми се превърна в любима заради перфектното изграждане на героите и запленяващата история. Пенелъпи е надминала себе си с тази поредица...🫠