Здравейте, четящи! Днес темата ни е “Момичето с гръмовния глас”. Една нова и различна книга от Orange books.
Адуни е една от милионите девойки в Нигерия, обречени на бедност, невежество и безгласно съществуване. Принудена да напусне училище и да навлезе рязко в света на възрастните, тя се озовава в началото на най-важния път в живота си, път, по който да открие и заяви себе си и да осъществи мечтите си. Въпреки привидно непреодолимите препятствия Адуни никога не губи поглед от своята цел – да избяга от съдбата, с която е родена, и да съгради бъдеще по свой избор, като помогне и на други момичета като нея самата да постигнат същото.
Възможно ли е само чрез силата на духа да се пребориш, за да намериш своя глас и не просто глас, а „гръмовен глас“? „Момичето с гръмовния глас“ е едновременно сърцераздирателен и тържествуващ разказ за това как едно смело момиче може да вдъхнови всички ни да последваме мечтите си... а може би дори да променим света. Одухотворената ? решителност да търси радост и надежда дори в най-тежките ситуации, които човек може да си представи, едновременно ще разбие и стопли сърцето ви.
Какво ми хареса в книгата?
Тази книга, наистина ме изненада и развълнува истински. Не бях чела истории за Африка досега, 'Момичето с гръмовния глас" беше страхотно начало. Накратко в книгата се разказва за Адуни, момиче от малко село в Нигерия. Тя е едва на 14 години, а е принудена да премине през много трудности. Чрез тази книга осъзнах, колко лесен живот живеем ние тук в Европа, където робството е просто архаична дума, а на 14 се женят само ромите. За хората в Нигерия това се счита за нещо нормално. Адуни трябва да се омъжи на 14 години. Възраст, в която повечето деца тук са на училище. Най-голямата мечта на Адуни е да стане учителка и да помага на другите деца."Момичето с гръмовния глас" е книга, която те кара да се замислиш и да бъдеш благодарен затова, което имаш. Книга с мисия и послание, която е по действителен случай. Определено не е лека, така че според мен е подходяща за читатели на 16+.
Какво не ми хареса в книгата?
Единственото нещо, което не ми допадна и ми дойде в повече е суровостта на книгата. Наистина има страници, на които човек спира, за да си почине и да осмисли какво е прочел току-що. Не обичам тежки и сълзливи книги, но тази те хваща за гърлото и не те пуска, докато не я прочетеш и изпиташ болката на героя.
Comments