Здравейте, четящи! Днес темата ни е "Червенохалата". Завърших книгата на скоро и днес ще ви обобщя мнението си в този пост.
изд. Orange books
цена 19,90лв.
година 2021
Преди цяло хилядолетие Червената хала оставя стария свят в руини и завещава на кралствата във Ферисея страх, разединение и омраза. Единственият, който помни страховитата вещица с любов и нежност, наднича из селенията на мъртвите и проследява пътя на нейната наследница – младата Аварис Червенохала. Изгубила всякаква надежда да се върне у дома, тя е принудена да се крие от греховете и мрачните тайни в историята на рода си. След дванайсет години укритие в човешко село, далеч от земите на магията, миналото най-накрая я настига: вестоносец от магьосническо кралство я открива и настоява дълговете ѝ към краля му да бъдат изплатени. Онова, което Аварис ще открие при завръщането си във Ферисея обаче, не е свободата, която е търсила. Ще успее ли младата Червенохала да разпознае съюзниците си сред всички врагове и достатъчен ли ще бъде огънят в кръвта ѝ, за да спаси от покварата на Ферисея онова, за което копнее вещерското ѝ сърце?
Какво ми хареса в книгата?
Преди да започна с позитивите и негативите, искам да уточня, че не чета фентъзи от много време и мнението ми може да не е много обективно. Доста време отлагах прочита на тази книжка, но най-после я прочетох.
Та, какво ми хареса в "Червенохалата"? Първо - Света, в който се развива действието - Ферисея. Разделението на различни кралства и магията на всяко от тях е толкова интересно! Героите бяха много добре описани, и разбираме много за миналото им. Започнах да харесвам Теригон още в началото ( даваше ми Кардан или Рисанд vibes). Аварис е един от най-силните и цветни образи в книгата и също бързо ме грабна. Самата атмосфера беше толкова приятна и според мен ще е най-подходящо да прочетете книгата през есента. Естетиката на книгата е просто един път!🧡 Някак си успях да харесам и Валемир, и ми се иска да го видим в по-различна светлина. Нямам търпение за втората книга, очаквам с нетърпение продължението на историята. *Тайно се надява във втората книга, Валемир да се сдобие с кралица*
Папка с естетиката на книгата, направена от мен:
Какво не ми хареса в книгата? (Спойлери)
Не ми допаднаха твърде многото описания. Имах чувството, че през 90% от книгата нямаше развитие, а в 10% всичко се случи много бързо.
Slow-burn романтиката между Аварис и Теригон не ми допадна, искаше ми се по-бързо и естествено да се случат нещата между тях.
Не чета фентъзи, просто защото за мен е много сложно запомнянето на всичко магии, чудовища и кралства. В "Червенохалата" имаме много от тях и ми беше трудно да навляза в историята. Искаше ми се да опознаем повече Феликс, Кай, Леона и Оливър.
Comments